Коледа – един скромен 36-ти Имен Ден
Както споменах по-рано, предишното предишното посещение на “Бунтовна” беше с научно-изследователска цел, а именно – трябваше да се намери отговор на въпроса ”Ще бъде ли там една приятна обстановка за празнуване на личен празник?”, какъвто за мен е Коледа.
Е, явно отговорът е положителен щом пиша втори път за това място. Посрещането беше както от стари познати, въпреки че се бяхме виждали само веднъж с хората стопанисващи хижата. Както много често се случва, аз отивам на почивка без предварителна резервация, но все пак бях предупредил, че смятам там да си празнувам Имения Ден. Всичко беше по план – “наш’та стая” си ни чакаше. Въпреки плановте да отидем по-голяма компания, оказа се, че пак ще се съберем в една стая. Това не беше никакъв проблем за мен да прекарам един от най-интересните Коледни празници и понеже не съм рекламно лице на хижата, ще за върша с факта, че печката в столовата “бумтеше” за наше удоволствие (само да поясня, че в хижата си има парно отопление и единственото помещение без радиатори е столовата) и усещането за комфорт беше пълно.
Много приятна изненада беше появата на един от приятелите, с които се запознахме предния път – Мишо от Панагюрище. Без да се наговаряме се засякохме на същото място, той с негова – аз с моята компания.
На другия ден, събуждайки се от първите слънчеви лъчи и правейки равносметка на предишната вечер, се сетих за предложението на Джиджо и Мария да отидем до Малко Градище за ритуално жертво-приношение на домашен любимец от семейство чифтокопитни – абе става дума за клане на прасе. Не можеше да става и дума за тръгване обаче преди да сме се разходили из вековните букови гори на местността. Трябваше да покорим и най-високия връх в съседство – връх Влък.
За Малко Градище тръгнахме към 15.00 и след около 3 часа ( в 18.00) път и неколкократни позвънявания пристигнахме. За наше голямо учудване всичката работа по умъртвяването на прасето беше свършена, но това не вгорчи вкуса на виното на домакина Бай Георги. На другия ден направихме кратка разходка с децата в околностите на селото, от която показвам и снимки:
Коледа 2009
Весела Коледа! Честит имен ден, Ицо! С най добри пожелания!
Уикенд в хижа Бунтовна – Средна Гора
Решението за тази разходка бе взето доста набързо след разглеждане на някои снимки и четене на коментари по форумите. Идеята беше да избера място за празнуване на Имен ден (на Коледа). Последните 3 – 4 години съм си в София и посрещам гости вкъщи – тази реших да е по-различно.
За хижата тръгнахме с идеята да се разходим и ако ни хареса мястото да останем за нощувка. Не сме се обаждали да правим резервация, но като видяхме гледката към Родопите и условията за нощувка, решението взехме на секундата.
Малко указания как се стига до хижата:
Тръгнахме от София, от магистрала Тракия се отбива за Гелеменово (в противоположна посока на отбивката за Пазарджик), това реално си е пътя за Панагюрище. Следва отбивка надясно за селата Свобода, Смилец и Дюлево и малко преди да се стигне до Стрелча е отбивката (надясно) за село Кръстевич (най-добрата изходна точка за хижата). До тук са около 150 км, после от центъра на селото се завива наляво и след около километър започва черен път, който е в перфектно състояние. До хижата са около 12 км, по този доста добре поддържан и живописен път, в началото докъдето са стигнали работниците (около 4 – 5 км) се кара спокойно с 40 – 60 км/ч с лек автомобил. Останалата част от пътя е с не много лоши участъци но вече скоростта си е по-нормална за черен път (20 -30 км/ч максимум), освен ако не сте с по-висок автомобил. Пътува се около 30 – 40 мин, но гледката е невероятна и пристигнахме неусетно. От площадката пред хижата се вижда като на длан цялата долина на юг от Средна Гора, включително и язовир Пясъчник (най-големият в района).
Още като ни видяха на бариерата хижарката и още една жена от персонала ни посрещнаха и ни показаха условията в двете хижи.
Тук може би трябва да поясня, че всъщност Бунтовна е името на целия ТВК (Туристически Възпоменателен Комплекс), разположен на 12 декара площ. На 20 м разстояние една от друга са 2-те хижи Партизанска и Воеводска. Те се стопанисват от едни и същи хора. Воеводска е по-старата хижа и в по-автентичен вид, в нея всяка стая е с име на хайдутин, отоплението е с печки на на дърва. Партизанска е реновирана доста добре, вътре си е направо като хотел (вижда се на някои от снимките) с баня и тоалетна във всяка стая. Единственият недостатък е, че в хижата не се предлага храна за момента. Предвидено е столовата да се ремонтира и направи на ресторант, но не се знае кога ще стане. Нощувката в Партизанска е 15 лв на човек. Повечето стаи са с по 4 легла, но се плаща на човек, а не на легло.
За тези които искат повече информация и за резервации ето телефоните на управителя: 0887651858, 0878762051.
Ето и някои снимки от местността и хижите:
На море в Созопол, Смокиня, Черноморец
Мина доста време от завръщането ми от тазгодишната почивка на море. Едва сега намерих време да го отбележа в блога.
Тази година ми се стори най-пълноценнта почивка на море, за кратко време бях на 3 места – Созопол, Смокиня и Черноморец. На Созопол за 3 дни (единия ходихме на плаж на Смокиня) с дъщеря ми и 3 дни на Черноморец с приятели, с които досега не съм бил на море ( грешка – с Ники сме били на Поморие едно лято преди казармата).
Ето малко снимки от Созопол за начало:
Втория ден бяхме на Смокиня. Решихме пътуването да е с влакчето, което тръгва от центъра на Созопол – хем е по-приятно, хем ще си пийваме на плажа без да се притесняваме после кой ще кара. Пътуването е около 40 мин около крайбрежната ивица и определено е доста приятно. За първи път бях на плаж на Смокиня – с две думи младежки плаж. Тук може да се видят доста женски прелести – явно е модерно да се плажува без горнище на банския. Както може да се забележи и ние мъжете спазвахме модата и бяхме само с долнище. Според мен, след като има еманципация и мъжете и жените трябва да прикриват (или не) еднаква част от тялото си.
Вижте фоторепортажа от Смокиня:
На четвъртия ден отидохме с Донна в Черноморец на хотела на Малкия (Николай) да се видя с моите приятели от студентския живот. Там беше едно от най-приятните ми преживявания. През деня на плаж или на басейн в хотела, вечерта на дискотека (пак на плажа). След дискотеката – нощна разходка из Черноморец, за банички, бира и после обратно в хотела за последна игра на карти за деня/денонощието. Тук няма да видите много снимки, просто не оставаше време и за това.
Дискотеката ми направи доста добро впечатление. Много е добра идеята да има дискотека на плажа – на открито.
Ето и малко снимки от Черноморец
В последния ден взех решение да посетя и Вальо в Стара Загора. За щастие си намерих и спътничка – Мария на другия ден беше на работа. Не приказвахме много из пътя, но беше по-приятно отколкото да пътувам сам. След Сливен спряхме да хапнем на едно крайпътно капанче, и без това там се пътуваше доста бавно в колона.
Вечерта бяхме в кръчмата на Малкия в Стара Загора с Вальо, Мария ( на Вальо жена му), Мария ( на Джиджо жена му), Мария (барманката на Малкия), Фреди и жена му и на Малкия брат му. Беше доста приятно въпреки, че за последните 3 дни ми се събираше 6 часа сън. Накрая останахме само с Вальо и Мария (барманката), която за мое учудване ни изтърпя до 2.30. Тя доста успешно се включи в разговора и беше доста непринудена. Говорихме за доста неща – козметици, “гладки писти” и т.н.
На следващия ден – разходка из Стара Загора (празна през този сезон като София), търсене на шкембе чорба или някаква друга течна храна. Не мога да не отбележа учудването ми от аргумента, с който ни отказаха в 2 поредни кръчми да търсим чорба в СЗ, а именно – в събота и неделя няма готвено. На въпроса ми “Защо?” отговорът беще – “Ами така е в събота и неделя”. Приех го с усмивка и поръчахме “суха” храна + бира.
Така мина и този ден и в 16.30 поех за София.
Корпоративни уроци
Корпоративен урок 1:
Мъж влиза под душа, докато съпругата му точно привършва със своя, когато на външната врата се позвънява. Жената набързо увива една кърпа около себе си и тича да отвори.
Отвън стои Боб – съседът.Преди да е казала и една дума, той предлага:
Ще ти дам 800$ ако свалиш тази кърпа!.
След като помислила за момент, жената свалила кърпата и застанала гола пред Боб. Секунди по-късно той й връчил 800$ и си тръгнал. Жената се загърнала отново и се върнала в банята.
Кой беше? – попитал съпругът й.
Боб – съседът – отговорила тя.
Чудесно! – казал мъжът – Спомена ли нещо за 800-те долара, които ми дължи?
Бизнес поука: Ако навреме споделите с акционерите си важна информация, отнасяща се до кредит и риск, бихте могли да избегнете изобличаване.
Корпоративен урок 2:
Свещеник предложил на монахиня да я откара до манастира. В един момент, тя скръстила крака, така че единият й крак се оголил. Отецът едва не катастрофирал. След като овладял колата,той леко прокарал ръката си по крака й.
- Отче, припомнете си Псалм 129 – казала монахинята.
Свещеникът отдръпнал ръката си. Но малко по-късно,докато сменял скорости, той отново поставил ръката си върху крака й.
- Отче, припомнете си Псалм 129 – казала монахинята отново.
- Прости плътската ми слабост, сестро” – извинил се отецът.
След като пристигнали в манастира, монахинята се прибрала.
Свещеникът бързо изтичал в църквата за да погледне Псалм 129. Същият гласял: “Давай напред и търси, нагоре ще откриеш благоденствие.”
Бизнес поука:
Ако не сте добре информирани в професията си, рискувате да пропуснете чудесни възможности.
Корпоративен урок 3:
Търговският представител, деловодителката и управителят на фирма отиват да обядват заедно. По пътя намират старинна маслена лампа. Разтриват я и отвътре се появява един Джин. “Ще изпълня по едно желание на всеки от вас” – казва той.
“Първо аз! Първо аз!” – скача деловодителката – “Искам да бъда на Бахамите, да карам джет, без да се интересувам от нищо”. Пуф! И изчезнала.
“Сега аз! Сега аз!” – крещи търговският представител – “Искам да бъда в Хавай, да разпускам на плажа с личен масажист, безкраен запас от коктейли и любовта на моят живот”. Пуф! И той изчезнал.
“Твой ред е” – казал Джина на управителя.
“Искам тези двамата обратно на работните места след края на обедната почивка” – отговорил той.
Бизнес поука:
Винаги оставяйте първата дума на шефа.
Корпоративен урок 4:
Гарванът седял по цял ден на дървото, без да прави нищо.
Заекът го попитал:
- Мога ли и аз като теб да седна и да не правя нищо по цял ден?.
- Разбира се, защо не – отговорил гарванът.
И така, седнал заекът на земята и си почивал. Унесъл се, една лисица изскочила от xрастите и го изяла.
Бизнес поука:
За да седите без да правите нищо, трябва
да сте на висока позиция.
Корпоративен урок 5:
Пуякът разговарял с бика:
Как ми се иска да полетя и да кацна на това дърво – въздишал той – но не ми достига енергия за да махам толкова силно с крила.
Защо не клъвнеш малко от фекалиите ми – предложил бикът – те са силно енергийни и хранителни.
Пуякът се надвесил над една от неговите купчинки и не след дълго открил, че бикът е прав – вече имал енергия и успял да достигне
най-долният клон на дървото.
На следващият ден, след като си похапнал още от чудодейната смес, той кацнал на по-горният клон. Най-сетне, няколко дни по-късно, пуякът гордо се перчил и вдигал врява от върха на дървото.
Не след дълго бил забелязан от фермера, който го свалил с един изстрел на пушката си.
Бизнес поука: Лайняните номера могат да ви изведат на върха, но не и да ви помогнат да се задържите там.
Корпоративен урок 6:
В Африка всяка сутрин газелата се събужда с мисълта, че трябва да надбяга най-бързия лъв, за да остане жива. Всяка сутрин лъвът се събужда с мисълта, че трябва да надбяга най-бавната газела, за да не умре от глад.
Бизнес поука: Няма значение дали си газела или лъв: когато слънцето изгрее, по-добре да станеш, за да изпревариш другите.
Корпоративен урок 7:
Мъж отсяда в хотел в Австралия. В стаята има компютър и той решава да изпрати електронно писмо на жена си. Обаче случайно сбърква адреса и без да осъзнае грешката си изпраща писмото.
В същото време някъде в Хюстън, вдовица се връща от погребението на съпруга си. Вдовицата решава да си провери електронната поща за писма от роднини и познати. След като прочита първото писмо, тя пада възнак в безсъзнание. Синът на вдовицата дотърчава в стаята, намира майка си на пода и хвърля поглед на екрана, на който пише:
До: моята любяща съпруга
Тема: пристигнах
Дата: 7-ми септември, 2005 г.
Знам, че ще се изненадаш да ме чуеш. И тук имат компютри вече, и можеш да изпратиш писма на своите любими. Току-що
пристигнах и отседнах тук.
Виждам, че всичко е приготвено и за твоето пристигане утре. Нямам търпение да се видим! Надявам се твоето пътуване да е също безпроблемно, като моето.
Послепис: Адски е горещо тук долу!
Бизнес поука:
Уверете се, че комуникацията се осъщестява между правилните страни. Иначе резултатите могат да не отговорят на очакванията ви.
Корпоративен урок 8:
Джони искал да изчука едно момиче в неговия офис… Но тя си имала приятел… Един ден Джони не издържал, отишъл при нея и предложил:
Ще ти дам 1000 долара ако ме оставиш да те изчукам.
Но момичето го отрязало:
- НЯМА НАЧИН!
Джони казал:
Ще бъда бърз, ще хвърля парите на пода, ти ще се наведеш, а аз ще съм свършил преди да се изправиш.
Тя помислила за момент и казала, че трябва да се посъветва с приятеля си… Позвънила на гаджето и му разказала за случая. Момчето и отговорило:
Искай му 2000 долара, прибери парите много бързо, той даже няма да успее да си свали гащите!
Така, че момичето се съгласило и приело предложението.
Приятелят и я чакал половин час да се обади. Най-накрая, след 45 минути чакане той и позвънил и я попитал какво е станало.
Тя му отговорила: Копелето хвърли монети!!!
Бизнес поука:
Винаги обмисляйте всички аспекти на бизнес предложение преди да се съгласите и да ви го начукат.
Корпоративен урок 9:
Когато тялото било създадено, всички части от него искали да бъдат Шефа.
Мозъкът казал:
Аз трябва да бъда шеф, защото контролирам всички функции на тялото.
Краката казали:
Ние трябва да бъдем шефове, защото ние пренасяме мозъка наоколо, където поиска. Ръцете казали:Ние трябва да сме шефове, защото ние вършим всичката работа и печелим пари.”
И така после било сърцето, белия дроб, очите, докато накрая и задника поискал да бъде шеф.
Всички части започнали да се смеят на идеята.
Тогава задника се блокирал и отказал да работи. След известно време очите започнали да се затварят, ръцете се парализирали, краката изтръпнали, сърцето и белия дроб изпаднали в паника, а мозъкът изпаднал в треска.
В края на краищата всички решили, че задникът трябва да бъде шеф и нещата преминали.
Всички части си вършели своята работа, докато Шефът само си седял и изхвърлял навън боклуците (лайната).
Бизнес поука:
Не е нужно да си мозък, за да бъдеш шеф – всеки задник може да бъде.
Корпоративен урок 10:
Една лястовичка летяла на юг, но студът я застигнал и премръзнала до смърт, тя паднала в широко поле. През полето минала крава и се изсрала върху птичката. Изпражнението стоплило лястовичката, тя се съвзела и радостно започнала да чурулика… Минаваща наблизо котка чула чуруликането и следвайки звука, извадила птичката от кравешкото лайно и я изяла.
Бизнес поуки:
1. Не всеки, който те засипва с лайна е твой враг.
2. Не всеки, който те вади от лайната е твой приятел.
3. Когато си затънал в лайна до гуша, недей да чуруликаш много-много.
Рекалама на бира Гинес
Една реклама без преки послания (купи това, стани мъж), но много въздействаща.
Простичко казано:
“Сподели с приятел … или двама.”
Мальовица
Този уикенд решихме да отидем до Боровец и оттам с лифта до Мусала. Пристигнахме благополучно към 11.00 часа и плановете веднага се промениха. Лифтът не работеше.
Седнахме на една кръчма да си вземем храна “за вкъщи”. Попаднахме на кюфтета от домашна кайма и този път рекламата се оказа вярна. Пробвахме едно от кюфтетата още на място и останахме доволни от избора си.
Решихме да продължим по пътя нагоре докъдето можеше да стигнем с кола. Оказа се че пътят (поне в началото) въобще не е нагоре, а надолу. Минахме през с. Бели искър и от там видяхме табелка за Мальовица. Оказа се, че на по-голямата част от компанията пътят вече е познат и тръгнахме към новата си цел – ще покоряваме върха.
До хотела се стига по нелош асфалтов път. От там до хижата е около час по маркирана пътека. Тук маркировка не беше нужна понеже имаше много хора и в двете посоки.
Пристигайки на хижата решихме да починем и да похапнем най-после от вкусните кюфтета. Колкото и да са сочни, една биричка никога не е излишна за по-добро храносмилане. Имаше много хора отвън пред хижата, времето беше много слънчево и с удоволствие седнахме на припек. За жега не може да се говори, заради доста студения вятър. По върховете наоколо още имаше снежни преспи.
До върха така и не стигнахме понеже времето доста напредна. Но се получи много приятна почивка.
Ето и малко доказателства за пребиваването ни там:
blogtoppen.dk е вече онлайн
От около месец вече е онлайн последния ми проект http://www.blogtoppen.dk – сайт за класация на най-четените датски блогове.
Вече са изчистени всички известни досега бъгове, надявам се, че не са останали още много неоткрити. Важното е, че клиентът е доволен – имал много положителни мнения от потребителите на сайта.
За съжаление няма английска версия. Ще се радвам ако някой изкаже мнение.