Животът
В часа по философия професорът застана на катедрата, изпълнена с различни предмети и зачака студентите да утихнат.
Тогава взе голям празен буркан от майонеза и го напълни с топки за голф. Попита студентите дали съдът е пълен.
Те отговориха утвърдително. После професорът взе една кутия с камъчета и я изсипа в съда, разклати го леко и камъчетата се наместиха между топките за голф.
И отново попита студентите дали съдът е пълен. Те пак отговориха утвърдително.
Сетне професорът взе кутия с пясък и я изсипа в съда. Естествено пясъкът запълни всичко.
Той попита още веднъж дали съдът е пълен. Студентите отговориха с единодушно “да”.
Тогава професорът взе две кутии с бира от бюрото и изсипа съдържанието им в съда, което изпълни празното пространство сред песъчинките.
Студентите се разсмяха.
“Сега, каза професорът, когато смехът утихна, искам да ви кажа, че този съд представлява вашият живот.
Топките за голф са важните неща във вашия живот – семейството ви, здравето ви, децата ви, приятелите ви, страстите и предпочитанията ви – все неща, които ако загубите всичко друго и ви останат само те, животът ви ще бъде достатъчно пълен. Камъчетата са другите неща – работата ви, къщата ви, колата ви.Пясъкът е всичко останало – малките неща.”
И продължи:”Ако най-напред сложите пясъка в съда, няма да има място за камъчетата и топките за голф.
Същото се случва и с живота. Ако губите времето и енергията си за дреболии, никога няма да имате място за нещата, които са важни за вас. Обръщайте внимание на нещата, които застрашават щастието ви. Играйте с децата си.
Излезте с партньора си навън, на вечеря. Винаги ще се намери време да изчистите къщата и подредите. Погрижете се най-напред за топките за голф, за нещата, които наистина си заслужават. Подредете приоритетите си. Останалото е само пясък.”
Една от студентките вдигна ръка и попита:”А какъв беше смисълът на бирата?”
Професорът се усмихна.”Радвам се, че ме попитахте.
Исках просто да ви покажа, че няма значение колко пълен е животът ви, винаги ще се намери място и за две бири.”
Случайно попаднах на това четиво на един личен сайт, много ми допадна и затова си позволих да го публикувам.
Решението на всички кризи – “Съюз със СССР!”
Наскоро прочетох едно от стихотворенията на Вапцаров останали в съзнанието ми от училище – Селска хроника. Мисля, че ако се зачетат управляващите ще намерят решение и на финансовата, и на газовата криза.
Май нещо се отворихме на поезия?
Селска хроника
Никола Вапцаров
По радиото някой
шумно спори.
С кого?
Не знам.
А може би с народа.
Говори си и нека си говори,
нали затуй му плащат хората.
„Държава има,
има власт, която
неспирно бди
за ваште интереси.
Хвърлете лозунга!
Плаката на земята!
Народът е доволен,
сит
и весел.“
Във кафенето
някой се изсекна
и дълго трна
със здравите опинци,
игледа се и каза уж полека:
– Комай ни лъжат
тия синковци.
А и в писанието
писано е божем:
„Глас народен – глас божи.“
– Комай си прав –
обади се от ъгъла
един младеж
със глас от глад изстинал, –
нали така ви лъгаха
и през
петнайсета година?
И ако нас ни карат
да умираме,
а ако нас ни тикат
към куршумите,
то сигурно и лудия
разбира,
че ние трябва
да си кажем думата.
Та казвам аз,
понеже няма
олио
и хлябът е
от мъката по-чер,
един е лозунга:
Терора долу!
Съюз със СССР!
Утре (12.01.2009) дъщеря ми става на 6 години
Още преди два дни изработихме от цветни блокчета украсата – надпис “ЧРД Донна 6 г.”. Сигурно е нормално, но тя много се вълнува и постоянно говори за този Рожден Ден. Все още по “детски” си има големи очаквания точно за този ден. Няма го това отегчение като при възрастните – “Какво толкова, просто още един ден като другите.”
Покрай нея и аз се запалих и днес окачих надписа на стената. Усмихнах се на резултата, какво повече?
Хайде, утре ще празнуваме.
един скромен рожден ден
На 6 януари се навършиха 161 години от рождението на Христо Ботйов. Тъй като отразяването беше кротко в стил “лош ученически” и то по националната обществена телевизия, си позволявам да припомня за този ден, макар и със закъснение. И без да правя политически намеци, социални или лични аналогии – представям ви един текст, който всички сме учили в училище и , уви, леко сме позабравили. Оставам единствено с преклонение пред таланта:
Борба
от Христо Ботйов
В тъги, в неволи младост минува,
кръвта се ядно в жили вълнува,
погледът мрачен, умът не види
добро ли, зло ли насреща иде…
На душа лежат спомени тежки,
злобна ги памет често повтаря,
в гърди ни любов, ни капка вяра,
нито надежда от сън мъртвешки
да можеш свестен човек събуди!
Свестните у нас считат за луди,
глупецът вредом всеки почита:
“Богат е”, казва, пък го не пита
колко е души изгорил живи,
сироти колко той е ограбил
и пред олтарят бога изамамил
с молитви, с клетви, с думи лъжливи.
И на обществен тоя мъчител
и поп, и черква с вяра слугуват;
нему се кланя дивак учител,
и с вестникарин зайдно мъдруват,
че страх от бога било начало
на сяка мъдрост… Туй е казало
стадо от вълци във овчи кожи,
камък основен за да положи
на лъжи свети, а ум човешки
да скове навек в окови тежки!
Соломон, тоя тиран развратен,
отдавна в раят найде запратен,
със свойте притчи между светците,
казал е глупост между глупците,
и нея светът до днес повтаря -
“Бой се от бога, почитай царя!”
Свещена глупост! Векове цели
разум и совест с нея се борят;
борци са в мъки, в неволи мрели,
но кажи, що са могли да сторят!
Светът, привикнал хомот да влачи,
тиранство и зло и до днес тачи;
тежка желязна ръка целува,
лъжливи уста слуша с вяра:
млъчи, моли се, кога те биять
кожата ти да одере звярът
и кръвта да ти змии изпият,
на бога само ти се надявай:
“Боже, помилуй – грешен съм азе”
думай, моли се и твърдо вярвай -
бог не наказва, когото мрази…
Тъй върви светът! Лъжа и робство
на тая пуста земя царува!
И като залог из род в потомство
ден и нощ – вечно тук преминува.
И в това царство кърваво, грешно,
царство на подлост, разврат и сълзи,
царство на скърби – зло безконечно!
кипи борбата и с стъпки бързи
върви към своят свещени конец…
Ще викнем ние: “Хляб или свинец!”
Сънувах, че карам трамвай
Точно в нощта на 31 декември 2008 срещу 1 януари 2009 сънувах, че започвам нова работа – а именно водач на трамвай (ватман).
Ето и малко подробности – отивам за първи ден на работа и колегата от който трябваше да поема смяната го нямаше. Беше ми оставил бележка с кратки указания по коя линия ще карам и това беше всичко. С две думи – оправяй се сам.
Седнах в кабината и разцъках “апаратурата”. Първо успях да включа отоплението ( и в съня ми беше зима). Най-дълго се въртях докато сменя табелката, трябваше да карам по линия номер 6, а на трамвая беше номер 7. Оказа се, че трамвая има автоматична система за смяна на табелките поставени в кутиите, обаче не намерих копче от което става това и го направих ръчно. След това тръгнах по линията – нали трябва да гоня разписание.
През целия ден нямаше прозшествия и смяната ми мина нормално. Вечерта дойде колегата да поеме неговата смяна и ме открехна как става това с табелките, оказа се, че копчето за превключване е някъде отдолу на таблото.
За мен беше впечатляващ сън като се има предвид, че рядко сънувам. Не успях да го разтълкувам, по-точно още се опитвам.
Хайде със здраве, хубаво тръгна тази година :)
Коледа
Весела Коледа ! Много здраве, щастие и късмет на всички.
Красива гледка след предколедния дъжд
Седемте престола
