Балонът “13-та заплата” се спука
Винаги ми е бил непонятен терминът “13-та заплата”. Какво е това виртуално чудо? Абсолютно нелогично е, след като годината има 12 месеца, да има 13-та заплата. Много по-приемливо е Коледен бонус, Великденски бонус и всякакви други форми на поощрение. В България държавните служители дотолкова са свикнали с това поощрение (което е опция, евентуално ако си вършиш работата добре), че когато се окаже че такова няма да има те са готови дори на стачка.
Тук учудването ми идва от факта, че вместо хората да се замислят как да повишат постоянните си доходи, се хващат за това как да получат поощрения един или два пъти годишно.
Тук се сещам и за “пушенето” на полицаи пред прозореца на вътрешния министър. Според мен пазарът на труда сам определя колко да бъде заплатата дори и на държавните служители. Като е толкова ниска заплатата и са толкова неблагоприятни условията на труд, защо всички се натискат да бъдат полицаи. Ако има нещо вярно в това, всеки има право да напусне и да смени работата си. Като остане без кадри съответната служба тя сама ще увеличи заплатите за да може да наеме хората, които са и необходими.
Тук обаче явно идва страхът – “Какво друго мога да правя аз?”. Дали е по-добре да вземам повече като строител и да мръзна по строежите или по-добре да си натискам парцалите тук и каквото взема?
Мисля, че е крайно време да се разделим вече с илюзиите, че парите ни се полагат независимо дали сме си ги изкарали.
Батков с орден “Стара планина”
Днес направо ме потресе новината – Тодор Батков ще получи орден “Стара планина”. Както е тръгнало всички съмнително забогатели българи ще получат този според мен вече загубил стойност орден.
И то със смешните мотиви - ”за изключително големите му заслуги към Република България, активната му обществена дейност като меценат и спомоществовател в различни културни проекти, в строителството на духовни средища и на инициативи, свързани с българската култура, изкуството и спорта”.
Това преведено на мой език е, че всеки може да си купи този орден.
Нямам нищо против самия Батков, но този орден за да има стойност и да се дава само на наистина заслужилите го. Какво толкова е направил за България Батков. По същата логика всеки “бизнесмен”, който е отделил пари за благотворителност, би трябвало да го получи.
Ако братя Галеви построят църква или читалище и те ли ще получат орден “Стара планина”.
Вбесява ме липсата на капчица морал в управлението на тази държава. Това е недопустимо.
Нещо закономерно се случва в българското училище
Заинтригува ме безконтролната вече ситуация в българското училище. Поводът е журналистът от БТВ Стоян Георгиев, който е бил 1 месец учител под прикритие по английски език. Ето линк към скандалното видео.
Това само потвърждава моята прогноза от времето, когато бях учител. Тогава, виждайки с какви колеги се налага да работя си казах, че училището скоро ще стигне дъното.
То май така трябва да стане за да тръгне напред.
Трябва да останат най-големите кретени (изключвам идеалистите) за учители на децата ни, за да разберем, че там заплатите трябва да са поне двойно колкото на един ватман, а не обратното. Няма как да искаме кадърни хора да учат децата ни, ако не извадим от джоба си пари за това.
Бойко и наплива на хора от провинцията
Скъпи приятели и Вие въображаеми читатели, бесен съм!
Вбеси ме Бойко, до вчера го наричах, леко подигравателно, Бате Бойко. Е, вече го лиших от тази титла. Време е на смешника с мускули майсторски да му “сложим шапката”. Защото за него проблемът на България е “цената на газа”, “топлото” и “наплива на хора от провинцията” (явно заради този наплив бърка София с България – разликата не е само в броя на буквите, второто по всички норми е държава).
Скъпи Бойко, ако се огледаш малко ще разбереш, че този наплив спаси София, но най – важното е, че спаси в България, защото на една място се събраха можещите, знаещите, амбициозните хора в горката ни татковина. И понеже ние сме тук и сме много и сме избиратели, нека мощно да ти кажем: Адио, Бойко! Има СДС, има ДСБ, НДСВ, БСП има го и ДПС, ти си имаш Цветелина!
Пак ще черпи някой …
Честит рожден ден Вальо! Напоследък нещо се изгуби, не оставяш редовни следи в блога. Добре дошъл в отбора на 35 годишните. Както често се шегувам, една четвърт (1/4) от живота си отиде, дано следващите части са още по-добри (тази също не беше лоша).
Лошото е, че много рядко се виждаме, но това се опитвам да компенсирам именно чрез този блог. Идеята не е лоша, само не виждам как през блога ще почерпиш. Виртуална почерпка не звучи много вкусно! Ха – ха – ха!
Ден на благодарността
Днес се навършват 145 години от обявяването от президента Ейбрахам Линкълн на Деня на благодарността (1863), който се отбелязва през последния четвъртък от ноември.
Това ме накара да се замисля за нуждата от такъв празник. Аз лично, ако имам да благодаря на някого, го правя веднага. Нужно ли е да си определяме ден и за ден на влюбените и ден на каквото и да било. И това всичко – за да си кажем няколко хубави думи един на друг. Колкото до пълнената пуйка – аз лично предпочитам пълнено прасенце.
100 години от обявяването на независимостта на България
Днес е голям ден, по-скоро е бил голям преди 100 години. Сега едва ли ще се намерят такива хитри и умни политици да се опълчат на Великите сили. Напротив, днес сме толкова зависими, колкото никога в историята на България. Зависими от Русия (визирам цената на газта и АЕЦ Белене – оттам и цената на електричеството), от ОПЕК (цената на петрола), от Европейския съюз (няма важно решение за подобряването на хала на българина, което да е взето без разрешение от ЕС). Айде честита НЕЗАВИСИМОСТ.
Според мен няма да има независима България без желанието всеки българин да си извоюва своя собствена независимост. Това е в главите на хората. Ако се мисли как днес да сме по-добре, няма да има скоро просперитет. Трябва малко по-дългосрочни планове да се правят ( и да се изпъняват естествено), стига сме играли на дребно и стига сме се радвали на трохите, които получаваме от “Великите”.
Да си велика сила не зависи от размера на територията и броя на населението на една държава. Има много примери как малки държави просперират.
Честито още веднъж!
Рожден ден
Днес, в този мрачен септемврийски ден, с радост ще отбележа рождения ден на един от най-активните автори в блога, вуйчото на Донна и мой приятел Сашо Ненчев (nench). Нека да ти е слънчев деня (и живота) както е мрачно утрото. Нека вярата ти в БОГ, която блика от поста за CERN, не те напуска никога. Харесва ми и тази “умерена” бруталност, която излъчват статиите ти.
И накрая нека обобщя – Честит Рожден Ден Сашо!